Защо зъбни импланти?
За успешното провеждане на процедура по поставяне на зъбни импланти е необходима прецизна диагностика и обстоен преглед, тъй като при всеки пациент има специфични особености, които трябва да бъдат съобразени при провеждането на лечението.
Загубата на един или повече зъби, повлиява неблагоприятно на оралното здраве и това води до смущение в храносмилането, фонетиката, естетиката, а всичко това се отразява върху външния вид и психическото състояние на човека.
Най-съвременен и удачен начин за възстановяване на изгубените зъби е поставяне на зъбен имплант.
Поради големите успехи и малките усложнения, поставянето на зъбни импланти набира все по-голяма популярност. Тези успехи са в резултат на непрекъснати научни изследвания и практики в методите на поставянето им.
Стабилната механична връзка между базалните импланти и костта зависи от:
Състоянието на костта
Дизайна и параметрите на импланта: (Макроскопски дизайн на имплантология тяло)
Обработка на имплантатната повърхност: (Микроскопски дизайн на имплантология тяло)
Прецизната и щадяща хирургична техника
С развитието на науката и технологиите, денталната имплантология претърпява много бързо развитие, съобразено именно с остеоинтеграцията. Произвеждат се различни зъбни импланти системи, разнообразни по форма и дизайна и други параметри.
Класификация на зъбните импланти:
Според формата (коренови, винтови)
Според материала (титаниеви, биокерамични)
Според повърхността (гладки полирани, грапави ретенционни)
Според времето на имплантиране (ранни - имедиантни, късни)
Според метода на зъбни импланти (едноетапни - закрито,двуетапни - открито)
Според позицията в костта (спонгиозни, бикортикални)
В практиката най-широко използваният вид, който се имплантира, е винтовият интраорален титанов имплант. Той е лек, биосъвместимтим, високоустойчив на фрактуриране и устойчив срещу на корозия.
Методи за имплантация:
Едноетапно закрито имплантиране (Immediate loading импланти):
Иновативен метод, при който се използват едночасови импланти (имплантът и надстройката са монолитни).
Имплантът се поставя (закотвя) директно в компактна кост (твърда кост), в алвеолата, непосредствено след изваждането на зъба).
Без изчакване на период за остеоинтеграция, имплантът може веднага да бъде натоварен с мостовите конструкции (ранно натоварване).
Двуетапно открито имплантиране - (Conventional импланти):
Класически универсален метод е двуетапното имплантиране с късно натоварване, при който след като се постави (завинти) импланта в спогиозата на костта (меката кост), се изчаква период от 3-5 месеца (необходим период за остеоинтеграция - вкостяване) на импланта, за да може адекватно да бъде натоварван с коронова или мостова конструкция.
Успешната имплантация зависи от:
Страна на пациента (видът, обемът и мястото на поставения имплант в костта, придружаващи заболявания, вредни навици и хигиена);
Страна на имплантолога и клиниката (теоретично-практична квалификация, ръчни умения, спазване на протокола и реда на имплантиране, както и строго спазване на септични и антисептични принципи);
Страна на имплантите и имплантационна система (да са изработени от медицински титан от световноизвестна марка, притежаващи всички международни сертификати за качество).
Усложнения при зъбни импланти:
Инфекция, получена около повърхността на имплантите (периинплантит), причинява отхвърлянето им. Това състояние има по-висока честота при конвенционалните зъбни импланти.
Оток, кървене, изтръпване са редки усложнения и зависят от общото състояние на пацента, както и от локалното състояние на устната кухина, от местата на имплантиране и в голяма степен от опита на имплантолога и вида опертивна техика и методите, които се използва при имплантация.
Предимства на денталната имплантация:
Не е необходима налична достатъчна широка и висока кост (обемна) за мястото за имплантиране, защото този вид зъбни импланти се базира и разчита на бикортикалното закотвяне в твърдата кост, там, където я има;
Напредналата костна атрофия (стопяване на костта ) при тези пациенти не представлява противопоказание за поставянето на имедиатните импланти, без да се налага поставяне на костно заместващо вещество;
Възможност за поставяне на този вид зъбни импланти при всички пациенти, дори и при тези в напреднала възраст и с придружаващи общи заболявания (остеопороза, диабет);
Възможност за поставяне веднага след ваденето на разрушени зъби/зъб (екстрахирането) директно в алвеолата и закотвянето им дълбоко в здравата кост;
пациентите с напреднал хроничен пародонтит (пародонтоза) вече не са противопоказани за поставянето на тези зъбни импланти;
специфичният дизайн и обработка на гладката повърхност им дава предимство, изразяващо се в невъзможност за микроорганизмите да мигрират и да бъдат причина за периимплантит;
съкращава се времето на изчакване след поставяне на имплантите (периода на остеоинтеграция) и съответно натоварването им с протетичната конструкция.
Недостатъци на зъбните импланти:
След ваденето на зъбите се получава естествено свиване (ретракцията) на венците (гингива) и по-късно стопяване на костта, в резултат на което се получава оголване на определени участъци от конструкцията, които не са с оптимални естетични качества;
За по-голяма стабилност на имедиатните импланти се предпочита тези импланти да бъдат поставени и вързани под една конструкция (шинирани) над три импланта.
В заключение ще кажем, че основните приложения на зъбните импланти са: заместване на липсващи зъби; създаване на опора на изкуствени коронки, мостове и зъбни протези.